кундалини

Когато не сте сигурни към коя категория да класифицирате вашето мнение - това е мястото

Модератори: MagNasko, doncho, borislav

кундалини

Мнениеот mariy2006 » Сря Окт 24, 2007 4:09 pm

Имали някои които би могъл да ми каже по какво да позная дали съм освободила несъзнателно енергията или просто полудявам и трябва да отида на психиятър... :?
mariy2006
 
Мнения: 16777215
Регистриран на: Пет Сеп 15, 2006 1:28 pm
Местоположение: Germany

Мнениеот MagNasko » Сря Окт 24, 2007 5:12 pm

За да получите отговор е необходимо да дадете малко повече информация по зададения от вас въпрос.
Изображение
Изображение
Аватар
MagNasko
Супер Експерт
 
Мнения: 280
Регистриран на: Пет Яну 06, 2006 2:34 am
Местоположение: Благоевград , София

Мнениеот mariy2006 » Сря Окт 24, 2007 6:34 pm

Izviniavam se 4e ne pi6a na kirilica no ner6to otkazva da se vklu4i v momenta.Predi godina i polovina pravix uprajneniata na "Petimata tibetci" moje bi ste 4uvali za neia .Ne znaia kakvo mi stana no sled izvesto vreme praktikuvane,po4uvstvax v oblasta na sqrceto silna ama mnogo silna energia.Imah vqtre6noto use6tane 4e ako poduhna samo i 6te sqboria planina.Zapo4nah da se dqrja mnogo sranno,po4ti ne mojeh da spia i ne se umorjavah nezavisi mu ot tova kolko sqm rabotila.Vqrnaha se v glavata mi spomeni ot minaloto i trudnite momenti v jivota si koito sqm imala,otgovarih si sama na mnogo ot vqprosite na koito sqm tqrsila otgovori.Zapo4nah da pi6a vsi4kite si naludni4avi misli koito naxluvaxa v glavata mi.Ne ispitvah nikakvi otrizatelni 4uvstva kqm nikogo,a samo lubov i sqstradanie.Use6taneto be6e neveroiatno ,bih iskala da go nareka Krasivo:4uvstvax se istinski 6tasliva ot vsi4ko koeto me zaobikalia6e.Spodelih s moja prijatelka,a tia mi prati knijkata "Kundalini i Chakrite"namerix niakoi shodni moi sqstoiania no ne e 100% sq6toto.Sled tova krasivo 4uvstvo,padnah kato v dupka,depresia pla4eh za nai malkoto ne6to,draznex se ot nai malkoto ne6to.Do dnes sqm taka ne se poiavi nikoga pove4e krasivoto 4uvstvo i silata koiato usetih v sebesi togava.Na momenti use6tah gore6tina v stqpalata si koiato postepenno se izka4va6e na gore po tialoto.Sega v momenta sqm v stranno sqstoianie.Promeniam si nastoenieto po niakolko pqti na den.Bez da ima niakqkva seriozna pri4ina.Ne moga da se koncentriram lesno ili ako go pravia ne e za dqlgo.Use6tam toplina v glavata si i niakakvi stranni trqpki kato vse edno lazene na mravki.Niama sila po4ti za ni6to a i jelanie niamam za ni6to.....Neznam dali napisanoto e dostatq4no,za da polu4a niakqkav otgovor.Blagodaria predvaritelo.
mariy2006
 
Мнения: 16777215
Регистриран на: Пет Сеп 15, 2006 1:28 pm
Местоположение: Germany

Мнениеот MagNasko » Сря Окт 24, 2007 9:51 pm

ако желаете ми пишете в ICQ за да поговорим мисля че ще ви бъда полезен.
Изображение
Изображение
Аватар
MagNasko
Супер Експерт
 
Мнения: 280
Регистриран на: Пет Яну 06, 2006 2:34 am
Местоположение: Благоевград , София

Мнениеот Kia » Нед Юни 08, 2008 8:35 pm

Много ми се иска и аз да споделя подобно преживяване. Години наред се чудя какво беше, това за "Кундалини" се мяркаше в съзнанието ми, но го отхвърлях. Другите хипотези- магия или чисто и просто болна за лудницата, успяла по някакъв начин да се измъкне. И до ден днешен не знам какво беше, знам само, че не искам да го изпитам онтово.
И така: След години живот водена от идеали и надежди, сякаш проверявала предела на своите сили, нерви и търпение, неудовлетворена от резултатите, търсеща, надяваща се и чакаща плодовете на усилията ми, в един от своите дни, в който отново трябваше да не се съобразя с предела си и да продължа, аз усетих подкрепата на съществата от невидимия свят. За мен тогава те бяха Ангели. Не се виждаха, но много силно се усещаха. Те бяха зад мен, над мен, около мен, "носеха" ме, показваха ми знаци, чувствах се леко, радвах се.
Това, което ми показваха знаците, започна да се случва. Радвах се. Мислех, че "проглеждам". До първия лош знак. Знаех, че начинът да се пребори злото е да се види положителното в него и започнах да го правя. Да, но тогава доброто, което бях намерила, ме водеше до друг лош знак. Така в опитите си да трансформирам това, което си мислех, че ще се случи, аз се затварях в себе си, отделяйки все повече и повече време за мислите си. Потънах в дупката. Не можех да спя, не можех да ям, струваше ми се, че хората, които си говорят навън, говорят на мен. Телевизорът също имаше какво да ми каже. Не можех и телевизия да гледам. Имаше много въпроси, които съм си задавала, и на които получавах отговора след много кратко време в заобикалящия ме свят. Имам доста бели петна в паметта от тогава. Приятелките ми казват, че съм цитирала Пауло Коелю/не знам дали го изписвам правилно/, а аз не го бях чела. Същото и с Корана. Загубвах се на места, които познавах от години. Това продължи 2-3 месеца.
Някъде към третия месец изпитах странно усещане. Беше ми студено. Гръбначният ми стълб сякаш беше кух. Вместо костен мозък все едно имах вятър, който се движеше нагоре- надолу. Сетих се, че съм чела нещо за това състояние, но не можех да се сетя къде. Понапънах се. Женевиев Полсън- "Кундалини и чакрите" Отворих книгата и прочетох за "змията, навита на кълбо". Значи затова е била парещата болка в кръста ми. Опитах се да раздвижа "змията". Тя тръгна нагоре. Дори не се уплаших. Пълзеше, спираше, пак пълзеше, пак спираше, докато се изнесе като фонтан през темето ми. За първи път почувствах облекчение от напрежението, което бях акумулирала до краен предел. Това "пускане на змията" го повторих може би още два- три пъти. Започнах да забелязвам, че хората около мен са много притеснени за състоянието ми. Дотогава не си давах сметка.
Май някъде по това време ме водиха и на ходжа. До тогава висях по църквите, четоха ми и Василиеви, и Киприянови молитви, по колко пъти, не помня. Нямаше промяна. От ходжата май нещата дръпнаха, но положението не се промени особено. Май нещата потръгнаха, когато ги взех във свои ръце. Но една обикновена концентрация изискваше такива усилия, че няма как да го обясня на човек, който не го е изпитал.
Както и да е, минах и периода на сънливостта, на липсата на сили. Лепнаха ми диагноза "невроза", получих витилиго...
май с хомеопатия се поотърсих и от болежките, и от преживяването. Но все още понякога си задавам въпроса "Какво ли беше това?"
Kia
 
Мнения: 597
Регистриран на: Пон Май 19, 2008 9:31 am
Местоположение: Maina Town, Bulgaria


Назад към Други

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта