'Животинския магнетизъм' на доктор Месмер

'Магнетизъм' или 'животински магнетизъм' се нарича свойството, което притежават всички живи организми постоянно да пораждат електромагнитни вълни. Интензивността им зависи от тяхната биологична природа. 'Магнетизъм' се нарича също така намесата в тези електромагнитни вълни, за да бъдат те хармонизирани и биологическата система приведена в спокойно състояние. В наши дни, когато става въпрос за магнетизъм обикновено се имат предвид хипнотизаторите (магнетизаторите), лечители и екстрасенси, които нямат медицинско образование.

Според достоверни източници 'животинският магнетизъм' официално е бил 'открит' от доктор Месмер през 18-ти век, но още много преди това , още в древността знахари, шамани и народни лечители да използвали тази странна власт над живите същества.

След Месмер редица крупни учени се опитват да обяснят този феномен, но нито едно сериозно изследване не е могло да смекчи негативното отношение към магнетизма на представителите на официалната медицина.
Защо става така? Френският изследовател професор Ив Рокар се опитал да обоснове идеята за наличие на магнитни кристали у тези, които притежават магнетична сила. Магнетизаторите разполагали кристалите в пазвата или друга част на тялото. Притежават ли обаче кристалите способността да лекуват с помощта на магнетизма? Не. Магнетизмът се явява само магнетична сила, наличието на кристали съвсем не гарантира оздравяването, необходим е субективният фактор. Така например за Иван Дионис само 'духовното съзнание' на подобен феномен има значение. В своята книга 'Духовният магнетизъм' той защитава тезата, че ръцете на лечителя се явяват инструмент на висшата сила, идваща от Космоса. Той пише: 'Пред мен се появяват призраци, прелитат някакви фигури, аз усещам прилив на странни вълни, излъчване, което няма нищо общо с излъчването на електромагнитни вълни, възникващи заради силните емоции на страстно увлечения човек, художник или тиранин. Тази необуздана сили, мистична по своя характер, аз наричам духовен магнетизъм. Такава сила може да вдъхновява тълпата, да провокира транс, да потиска физическата болка, да пренася индивида бързо в света на абсолютното щастие'.

За много лечители 'магнетизмът' се явява подход към болния, интуиция при определяне на неговото заболяване, своего рода 'прогноза'. При някои лечители това е естествена дарба, при други се развива след многобройни тренировки. Всички хора в една или друга степен притежават магнетизъм. Това е много сложно явление, което се проявява по различни начини

Тайната на метода на лечение на непостижимия и загадъчен доктор Месмер

През втората половина на ХVІІІ век във Франция и висшето общество възниква небивал интерес към всичко странно, необикновено, към новите методи на лечение и към 'магнетизма'. През 1779 г. доктор Франц Антон Месмер публикува своя първи труд 'Мемоари по откриването на животинския магнетизъм', в който в 27 пункта излага своята доктрина. Скоро на тази книга ще се позовават всички последователи на Месмер.

През 1776 година Месмер получава диплом за доктор по медицина (по това време вече е доктор по философия). Във Виена той открива кабинет по медицина, отказвайки се в своята практика от всички видове на традиционния медицински опит. От 1772 година той започва да прилага своя магнетичен метод върху пациентите си.

Месмер предполагал, че съществува някакво универсално течение, взаимодействащо с небесните тела и живите организми. Взаимодействието на приливите и отливите на това течение според Месмер оказва особено въздействие на човека и постепенно прониква в неговата нервна система. Той предполагал, че всички болести на човека произтичат от неправилното разпределение на потоците на това 'течение', насочени към различните органи на човека. Месмер смятал, че връзките на човека с Вселената се осъществят на същия принцип, както и взаимодействието на магнита с привличаните от него предмети. Тази сила на привличане той наричал 'минерален магнетизъм'. Месмер лекува своите пациенти с магнити, специално приготвени за него от сътрудниците на Обсерваторията във Виена и постига блестящи резултати. Скоро обаче той забелязал, че постига лечебен ефект и когато притиска болните места на своите пациенти с голи ръце. Тогава той се отказва от магнитите и преминава от 'минерален' към 'животински магнетизъм', тъй като според него магнетизмът съществува в царството на животните.
За първи път подобна експериментална терапия Месмер приложил на един пациент на име Остеруалд, действителен член на Баварската академия на науките и го излекувал от паралич и от пълна слепота. Обаче лекарите от централната болница във Виена свикали консилиум и отказали да потвърдят истинността на оздравяването. Това била първата конфронтация на Франц Антон Месмер с представителите на официалната медицина.

Независимо от официалното непризнание, от насмешките и обидите, Месмер продължава да лекува тежки заболявания като хемиплегия (едностранен паралич), офталмия (възпаление на очите) и др. Постепенно Месмер става известен и уважаван. Неговата известност особено нараснала след като той излекувал барон Хорха от спазмите, от които никой лекар дотогава не успял да го спаси.

Но независимо от успехите на Месмер през 1775 година Академията на медицинските науки в Берлин публикува писмо, в което квалифицира 'терапевтичния магнетизъм' изповядван от Месмер като шарлатанство и мистификация. Налага се Месмер да напусне Виена. През 1778 година той се установява в Париж, а през следващата година публикува своите 'Мемоари за животинския магнетизъм'.Книгата имала особен успех сред представителите на парижкото висше общество, винаги отворено към новостите и необичайните неща. Въодушевен от блестящия прием на книгата, Месмер възобновява приема на пациенти и консултациите.

Експериментирайки със свойствата на магнита, който предава магнетизъм на обикновено парче желязо, Месмер решава, че и животинският магнетизъм може да се използва по подобен начин. . Той мечтае да използва за тази цел водата и изобретява своята т.нар. бака на Месмер. Той разполагал пациентите около странната бака. Магнитите, заедно със смес от железни стърготини, счукано стъкло, сяра били потопени в резервоар с вода. Всички тези компоненти взаимодействали помежду си с помощта на металически пръти. Пациенти потапяли в баката металическите пръти, нещо като контактни антени, които те да управлявали по собствено усмотрение или да насочват към болните части на тялото, образувайки по този начин затворена верига (както във всички тайни общества). Чрез своите ръце пациентите се излагали на въздействието на потоците на електромагнитните вълни.

При подобни сеанси трябвало да се спазват определени условия: тъмно или полутъмно помещение, участниците трябвало да пазят пълно мълчание и да седят неподвижно. Само Месмер можел да се движи, полагайки ръка на болното място на пациента и докосвайки с металическа пръчка. Месмер практикувал и 'колективен магнетизъм', проверявайки действието на новия метод върху десетки пациенти едновременно. Той също така провеждал експерименти по 'индивидуален магнетизъм', което позволявало да лекува пациента в домашни условия. Понякога той провеждал лечение с помощта на полагане на ръце и на масаж, понякога прилагал своя апарат 'баката на Месмер'.

През 1783-84 година методът на лечението на Месмер станал особено моден в Париж. Но неприятелите и завистниците се стремели по всякакъв начин да дискредитират постиженията на Месмер. Факултетът по медицина на Парижката академия на науките забранява неговите сеанси. Но Месмер имал много привърженици, общественото мнение било на неговото страна и поради това назрявал огромен скандал Тогава френският крал Людовик ХVІ издал указ за учредяването на две авторитетни комисии по изучаването на 'месмеризма' . В едната влизали членове на Медицинското общество, в другата - учени от Академията на науките. Заключението на двете уважавани комисии гласяло: универсален магнетичен поток не съществува. В една от точките на доклада дори било подчертано, че 'месмеризмът' е вреден и опасен за нравите и обществения морал по 'сексуални причини'. Възможно е това заключение да е било продиктувано поради практиката в 'месмеризма' ръцете да се полагат на определени участъци на тялото.

И така, на Месмер било забранено да практикува магнетизма, независимо от многобройните свидетелства за успехите му. Месмер напуска Париж и отива в Констанца, където тихо и мирно доживява до смъртта си през 1815 година. Месмер имал много ученици, най-известният от които бил маркиз Пюйсегюр, който продължил и развил учението на Месмер. През 1784 година Пюйсегюр открил, че неговите пациенти заспиват още щом положи ръцете си на определени места. Той също открил и феномена на изкуствения сомнамбулизъм, който нарекъл 'спазматичен сън'.

През 1843 година английският хирург доктор Джеймс Брейд, желаейки да свърши с класическия 'месмеризъм' заменя понятието 'сомнамбулизъм' с хипноза. По-късно прочутият професор Шарко, блестящ специалист по неврохирургия, използва хипнозата в своите терапевтични сеанси, постигайки удивителни резултати. Месмеризмът, толкова силно отричан и дискредитиран от официалната медицина, всъщност все повече и по-широко се използва от нея в наши дни.

Автор: Списание 'Астрограция Хороскоп'