Вечният път към хармония, здраве и благополучие®
Радиестезията е древна практическа наука, която служи на хората поне от около осем хилядолетия. Използвали са я за практически нужди китайци, гърци, римляни, египтяни, друидите, юдеите. В египетски гробници и на други места по света са намерени много махала. В древни китайски текстове има рисунки на хора, които правят измервания на местността с багети. В предишните векове науката и хората, занимаващи се с нея, са наричани с различни имена – геомантия, лозоходци, даузъри и други. Това не променя същността на тази дейност. А тя се състои в това, че радиестезистът чрез своето махало, багети или други приспособления и уреди, регистрира и измерва различни полета на дадено място или човек. По този начин той получава информация за положителни или вредни вълни, местности, зони и други. След това може да даде препоръки как да се избегнат или преобразуват така, че даденото място да стане полезно за хората и други живи организми, или да препоръча мерки за подобряване на здравословното състояние на човека.
Същност на радиестезията
Радиестезията е съставна дума и означава ‘излъчване’ (радио) и ‘чувстване, усещане’ (естезис). Когато човек пресича дадена вълна от друг човек или на дадено място, в организма му се получава реакция от наслагването на външната вълна и неговата собствена. Получава се нова, резултантна вълна, която може да бъде регистрирана чрез махало, багета или по друг начин. Радиестезия се нарича способността на човека да усеща и регистрира излъчванията на всякакви обекти – живи същества, природни обекти, включително космически, микрообекти, които са в непосредствена близост или от разстояние. Човекът, който извършва регистрацията на вълните на даден обект се нарича радиестезист. В своята същност това са биофизични прояви, но се приема , че под термина ‘биофизика’ се означава по – широк кръг от прояви на човешкия организъм. Способността за радиестезични измервания може да се развива. Необходимо е желание и малко смелост да започнете. Разбира се, и вяра в успеха на работата.
Автор: Емил Николов
|