Руните - подарък за хората от бог Один

Според легендата, бог Один прекарал девет дни на световното дърво Игдрасилс, измъчван от глад и жажда, докато не забелязал руните. След това ги дал на хората.

Исторически, руните са азбука, появила се в началото на втори век. Тези символи били изписвани върху камък, дърво или метал, смятало се, че имат магическа сила и затова се изпозват като амулети и талисмани. Освен това, древните народи от Европа и по-специално келтските жреци- друидите, ги използвали за предсказване на съдбата. Последните, които били запознати с метода на гадаене, обаче живяли в Исландия през седемнадесети век, след това изкуството на гаданието с руни се загубило. То се наричало- хвърляне на руни или Рунемал .Знанието за руните, обаче не се загубило, то продължило да живее в хилядите останали рунически камъни, в легендите за богове и герои от Старата и Нова Ера и очаквало да разкрие тайните си на всеки, пожелал да открие наследството на друидите и на скандинавските богове.

Надписите върху руничните камъни най-често са кратки и състоящи се от няколко думи и представляват по същество заклинания. Тези рунически надписи се наричат футарк и могат да се четат, както от ляво на дясно, така и от дясно на ляво. Рунически надписи се срещат на запад от Гренландия, та чак до Балканския полуостров, на изток. Този вид писменост се е използвала от славяните, келтите, германските племена и викингите. Съществуват различни видове рунически азбуки, в които броя на руните е различен- от 16 до 32. Традиционно за гадаене се използва древно-германският вариант, наречен още Старши футарк, състоящ се от 24 руни, разделени на три групи от по осем, наричани аети. Трите аета са наименовани на три от скандинавските богове, а именно: Ает на Тир, Ает на Фрей и Ает на Хагал.

Руните, освен за предсказване на бъдещето, се използват и за неговата промяна, но това е част от келтската магия и освен това е доста опасно, и за това се прави само от професионалисти магове.