Осезанието – забравеното пето чувство

В наши дни много хора се увличат по една или друга форма на масажа – та нали той оптуска, отнема стреса, помага по-добре да владеем собственото си тяло и подобрява общото самочувствие. Познати са ни неизброимо число различни масажни техники, но кое е общото, което обединява всички тези методи? Само едно: осезанието. Ние, хората се нуждаем от съприкосновението, наше и чуждо така, както се нуждаем от храна и вода – смята доктора по философия Сол Шенберг, професор по фармакология и биопсихология.

Изминали са едва 40 години от времето, когато са започнали първите сериозни изследвания на ролята на осезанието в нашия живот. И въпреки това за този сръвнително кратък период на учените се отдаде да докажат, че умственото и физическото развитие при децата, както и бодрия дух на възрастните зависят в решаваща степен от общия брой докосвания, които човешкото тяло получава през живота си. Осезанието влияе на способността ни да се справяме със стреса и болката, помага ни да изграждаме близки отношения с други хора и най-важното, помага ни да побеждаваме болестите. Ето само няколко факта от научните изследвания:

• Многочислените опити на учените доказват, че ако човек леко прихване китката на ръката на друг, то при него веднага леко ще се забави работата на сърцето и ще се понижи кръвното налягане.
• При деца и подрастващи, хоспитализирани по повод разстройство на психиката, забележимо се намалява възбудимостта и се наблюдават положителни промени във възприятието на окръжаващата среда, ако ежедневно им се разтрива гърба за кратко време.
• Запушване на артерийте при зайци, получаващи храна богата на холестерин, ако регулярно ласкаво ги галят, се наблюдава в 60% от случаите по-рядко, отколкото при зайци, хранени по същия начин, но лишени от ласки.
• При мишки, които по време на първите три седмици от живота им редовно са били държани в ръка по 15 минутки се наблюдават дистрофия на клетките на главния мозък и нарушена памет, обусловена от стареене много по-рядко, отколкото при мишки, които не са били държани в длан.

Въпреки всички тези показателни примери на нас, съвременните хора много трудно и в редки случай само ни се отдава да се докоснем до някого реално (а не по телефона). Общуването посредством допир е толкова неприсъщо на нашата култура, че това което си позволяваме са само кратки ръкостискания и понякога прегръдка – при среща след дълга раздяла например. А лечебния ефект от масажа?