Ренесанс на древните шамански техники

Шаманизмът е най-старата лечебна система душа-тяло, разпространена навсякъде по света. Археологическите и етноложки доказателства сочат, че шаманските методи датират поне от двадесет- тридесет хиляди години. Прекалено очевидни са сходствата в различните култури, относно шаманското състояние на съзнанието и това, което шаманът изпитва по време на различните си пътешествия в Долния и Горния свят. Разликата се състои основно в методите за постигане на това шаманско състояние на съзнанието. В някои племена и народи то се достига благодарение на консумацията на различни халюциногенни храни, треви или гъби, а при други това се постига с помощта на звука на барабан или шаманска дрънкалка. Лабораторни изследвания, описани от Андрю Нехер през 1962 г. в книгата му -Психологично обяснение на необикновеното поведение при церемонии, използващи барабани- доказват, че звука на барабана предизвиква промяна в централната нервна система, като ритмичната стимулация повлиява електрическата активност на множество сензорни и моторни области от мозъка.

Думата шаман произлиза от тунгусите – народ, населявал областта на Сибир. По определение, шаман означава, мъж или жена, които могат да изпадат в алтернативно състояние на съзнанието, по тяхна воля, с цел да достигнат иначе скритата реалност, за да извличат от там знания, сили, или да помагат на други хора. Шаманът има на разположение поне един, а по-често много повече духове на свое разположение, с помощта на които той извършва своята работа. Без дух-пазител, напрактика е невъзможно да се практикува шаманизъм, но наличието му не прави човека непременно шаман.

В наше време се наблюдава ренесанс на това древно изкуство, особено благодарение на трудовете на Карлос Кастанеда, Мирча Елиаде и Майкъл Харнър, които отново фокусираха вниманието на обществото към традиционните за всяка една култура шамански пътешествия и алтернативни състояния на съзнанието.