'Размисли и страсти' за душата, или възгледите на един медиум

Искам да поговорим за смъртта и за душата (ние медиумите имаме слабост към нея). Модерното общество се опитва всячески да отрече факта, че смъртта се случва навсякъде. Мислим си, че като я отричаме - тя няма да се случи. Трябва да осъзнаем, че смъртта е просто преход, трансформация. Защо винаги и всички я натоварваме с негативен смисъл? Да, ние живите,  които оставаме тъжим- за какво обаче? За физическата обвивка ли? Душата продължава да съществува. Няма го човека, но го има спомена за него. Не бива точно в този момент да бъдем егоисти (Проявите на егоизъм са нещо, което насърчавам в своята практика. Само човек,  който обича себе си, който е удовлетворен може да обича и се отдава на другите. И ако всички го правим така… 'ех, ще настане такъв живот, че само си викам дано!'). Нека оставим спомените да живеят в нас и нека не пречим на душата да продължи по своя път. Така трябва, иначе пак си създаваме сами проблеми.

В момента, когато душата се отделя от физическото тяло и се отправя към 'тунела' тя изпитва страх, който ние трудно можем да си представим. За да й помогнем, трябва да направим едно простичко нещо, да й изпратим любов. Не е необходимо да виждате или чувствате каквото и да е. Просто изпращайте любов и знайте, че тя отива точно там, където трябва.
И така, за да останем живи вечно, ни трябва едно простичко нещо- да има приемственост. Трябва да открием пътя  и да се превърнем в светлина, така и тя ще озари живота ни.
Нека сега се опитам да направя една изключително прецизна 'дисекция' на душата.
Тя е една уникална вселенска енерго-информационна структура и в своя еволюционен път неотлъчно следва две мисии: първо- да натрупа определен брой 'качества'(информация), което ще й позволи безпроблемно да се преструктурира на даден етап и да премине в ново ниво на съществуване (не говоря за реинкарнация в момента), второ- да се запази и съществува.

Няма да разглеждам механизмите, по които стават така наречените прераждания, само ще спомена, че след физическата смърт, душата се подготвя за трансформация, предприема едно междуизмерно пътуване, озовава се на място наричано от нас медиумите 'Басейн на душите', където се осъществява разбор на качествата, които душата има. Ако те са недостатъчни за преминаване към новото информационно ниво, душата избира нова програма (за да се сдобие с качествата, които са й необходими) и по обратния път се превъплъщава в ново физическо тяло, като преди това 'спомените' й се блокират.
Дотук, обаче-  нищо специално. По-интересно става, когато по някаква причина в душата се появи 'програма' за 'самоунищожение'. Това, разбира се, никога не е по неин личен избор, защото противоречи на една от основните й мисии. Причината можем да търсим в грешка при 'репликацията' на душата по пътя й обратно от 'Басейна на душите', дължаща се на аномалия във вселенската енерго-информационна структура- това за щастие се  случва рядко. Изключително по-често, причината се крие в съзнателна външна намеса от типа на негативни енерго-информационни структури (народа ги нарича- магии), благодарение на които в душата се вкарва несвойствена за нея 'програма', която я насочва към фаталния избор- самоунищожение. Възможно е да има една друга, също много често срещана причина. Пак поради 'стечение на обстоятелствата' се нарушава жизнено- важната комуникация Тяло-Дух-Душа. Нишката се къса между Дух-Душа. При такава ситуация човек продължава да живее съзнателно, но сякаш не е той. Започва да се държи по изключително нехарактерен за него начин, без видима външна причина. Изпада в дълбоки депресии, пак без причина; посяга към алкохол, дрога, наркотици; увлича се по различни секти; става агресивен. Поради 'отдалечеността' на душата в този момент е възможно, човек да бъде обсебен от друга нискоергийна енерго-информационна структура. Независимо дали това се случи или не, поради стеклите се обстоятелства, душата взема самостоятелно решение- да прекрати това съществуване, което й пречи да изпълнява основната си мисия (да наработва качества). В резултат, човек най-често извършва самоубийство. Това обаче, автоматично вкарва 'програма' за самоунищожение в самата душата. Да видим какво става по- нататък. Знам, че е сложно и объркващо, но никой не е казал, че на душите им е лесно.
Появила се е програма за самоунищожение. Тя противоречи на мисията на душата (да съществува). При преструктурирането си в 'Басейна на душите' тази 'дефектна' вече душа се освобождава от информационната си същност и престава да съществува, вече имаме само енергия и информация (астросом). Информацията остава завинаги запечатана, като 'квантова' следа и никога не може да се реализира в нова душа. Освободената енергия, се използва за създаване на нова енерго-информационна структура-Душа, като по съществуваща закономерност се влага нова информация от Универсалния източник (Бог).
Всичко това което описах, учудващо много напомня на 'Сташния съд', нали? Информацията не се губи, тя става 'неактивна' и 'некреативна' и се превръща само в отпечатък, а енергията влиза в цикъла отново, за да потвърди закона, че тя само преминава от едно състояние в друго.

Така ли свършва всичко?
За наша радост съществуват някои вратички в 'Матрицата', които ни позволяват да  се 'препише' информацията, преди да се е унищожила 'креативността' й, след което може да се  вложи нова енергия и 'сгрешилата' душа се запазва.

Е да, но ако не си медиум как ще го направиш това чудо?
Системата Феникс Сейким е единият начин.

Всичко описано малко по-горе, разбира се, не ни превръща в богове, колкото и да ни се иска. Въпреки, че се подпомага процеса на трансформация, то и тук има установени принципи. Възстановената от 'унищожение' душа, след корекцията ще започне да живее, оттам където е спряла, като ще повтори съществуването си, за да наработи 'качествата'. Проявеното желание за самоунищожение, ще се изяви в реалността, обаче като тежка кармична обремененост. Образно казано, хванати са ръчичките на детето, сложени са на печката, за да види, че пари и никога повече да не пипа. Това е Ада, това е 'наказанието'. Аз като медиум друго не съм видял.

Автор: Magicaura