Възлюбените често в огледалата взимат миража за лицето на своята любов...

Всеки човек има в себе си и женско, и мъжко начало. За да бъде обяснено, може да използваме терминът „анима“, който означава „душа". Класи­ческата психология определя Анимата като „женската" част на мъжа или като „жената в мъжа". Анимата е „женският полюс" на мъжа. Което няма нищо общо със слабостта, напро­тив. Женски полюс? Можем да направим сравнение с парната машина. Женският полюс е котелът и нагнетената в него пара. „Мъжкият" полюс е турбината. Ясно е, че без капацитета на котела и силата на съдържанието му от турбината нямаше да има никаква полза, също както водноелектрическата централа не би се задвижила без захранващото я езеро. Така и при мъжа, който не притежава добре структу­рирана Анима и не използва потенциала й, интелектът и разумът биха могли да се оприличат на изсъхнал плод. Блестящ на вид плод, но изсъхнал. Анимата, това е вътрешният потенциал. Тя съществу­ва още в детството и всичко по-нататък зависи от разви­тието й. В нея е съсредоточена цялата съвкупност от усе­щания. Тя е радарът на мъжа. Чрез Анимата си мъжът възприема живота положително или отрицателно (отри­цателната нагласа често е несъзнавана). Не само това. Именно чрез своята Анима мъжът се изгражда или разрушава, като в девет случая от десет той не знае това. Или no-скоро не е наясно с причината му.

Мъжът с отрицателна Анима

Да се върнем към сравнението с парната машина. Да си представим, че котелът е пробит. Или че налягането на парата не е достатъчно. Или че се променя непрекъсна­то. Или че трансмисията не е в ред. Ще забележим, че турбината се върти неравномерно. Ту спира, ту тръгва. Приплъзва. „Капризничи". Ето това е мъжът с отрицателна Анима. Ще видим защо е такъв. Ако го понаблюдаваме, ще установим, че често мени настроенията си. Вътрешният му „котел" не е синхронизиран. Виждаме още, че е капризен като разсърдено дете. Всичко това понякога е прикрито с не­отстъпчивост в поведението, чийто преувеличено мъжес­твен характер заблуждава и него, и другите. Човекът е раздразнителен, груб, отмъстителен... и лесно се просълзява. Тираничен е към жена. си и децата си, но бързо става подозрително нежен. Не се доверява на нищо и на никого. Нерядко е отличен бизнесмен благодарение на придобитата склонност да „извозва" другите, склонност, която не е нищо друго освен проекция на собствения му страх да не бъде „извозен". Този вид мъж е чаровник, но не е очарователен. Той се държи като жена в лошия смисъл на думата, все под прикритието на псевдомъжествено поведение. Често е от параноичен тип. Заклет враг е на жените, толкова се бои от тях; но обича да ги „омай­ва", като се прави на кавалер. Търси лесните жени (кои­то не го плашат толкова), но си плюе на петите, щом срещне хубава и изявена жена. Накратко, котелът е повреден. Мъжът е загубил връз­ката със силите на живота и любовта.

Отношението на мъжа към живота, жените, любовта зависи от доброто (или лошото) фор­миране на Анимата му. Тя не само регулира дълбокото вътрешно отно­шение към света, тя бива също проеиирана извън човека - върху жени, предмети, места... Образите на отрицателната Анима по­някога съвпадат с образите, символизиращи отрицател­ната майка; това е логично.

Анимусът е мъжкият полюс у жената. Той е нейната екстровертна, творческа и социално структурирана част; по­люсът на разума и мисълта; измерението на бъдещето. И тук всичко зависи от това, доколко Анимусът е истински. Формирането му (или деформирането) зависи от бащата или поне от усещането, което изпитва дъщерята по от­ношение на баща си. За момичето бащата е първият голям символичен мъж, който се намира на пътя му. Той е символ, преди да бъде личност от плът и кръв. Символ на могъщество, на не­погрешимост, на знание, на бъдеще, символ на социал­ното и на изкуството „да се налагаш в живота".

„Външният" живот на момичето зависи от това какъв е бащата наистина или какъв го усеща дълбоко в себе си. Ако момичето „се размине" с него, Анимусът му ще крис­тализира, ще си остане неизползван потенциал и ще функ­ционира на празни обороти без възможност за „експлоа­тация"1.

Жената с отрицателен Анимус Обикновено тя бива два вида:

•Мъж наопаки

Нещата изглеждат така, сякаш женствеността е изчез­нала. Чувствителността и интуицията като че ли са мър­тви. Топлината на женската душа я няма. Разяжданата от своя Анимус жена царува като властен, едва ли не са­дистичен демон. Външно такава жена е студена, агресивна, упорита, без­милостна, злостна, неспокойна. Тя вечно философства. От нея става „идеален" водещ на дискусии, така добре умее да разбива всеки нюансиран аргумент. Важно е да се знае, че за този вид жени измерението „бъдеще" не съществува. Въпреки че не им личи - те чес­то са много активни и имат високи изисквания.

Да си припомним, че Анимусът се формира от баща­та, че съдържа социално измерение и следователно со­циални идеи и мнения. Тези идеи и мнения трябва да са обърнати, към бъдещето, това се разбира от само себе си. Жената с отрицателен Анимус обаче изказва веднъж завинаги установени мнения. И доколкото понятието „бъдеще" не докосва дълбоката й същност, мненията й „засядат" в настоящето. Тогава започва да говори неща, които е чела или чула някъде. На практика винаги става дума за мнения на мъже. Най-често използваната формула е: „Мъжът ми винаги казва, че..." Или: „Четох в един вестник...". Често обаче тя изразява чуждата гледна точка, все едно, че е нейна собствена, и не търпи никакви възражения.

•Жена с притъпена съзидателност

Този друг вид жена е запазила видимата си женственост с нейните качества. Но творческите й способности са сла­би, едва загатнати, колебливи. Такава жена е в „застой". Тя се лута в живота. Живее извън времето. Или, за да употребим сравнението с парната машина, котелът е в сравнително добро състояние, налягането на парата е дос­татъчно, но липсва трансмисията към турбината. В де­вет случая от десет подобна жена е имала трудна майка и отсъстващ баща... 

Етикети: мъж, жена, любов

Сподели във Facebook