Божествената напитка
Лечебните и диетични свойства на виното са получили признание в течение на хилядолетия.
В много страни по света се произвежда вино. Възникването на виното в историята на човечеството е резултат на естествен процес. В обвивката на зърното се съдържат ферменти, които действат сами на себе си; например зърното грозде узрява, пада на земята и потъва в почвата, ферментите - дрожди, в състава на които влизат микроскопични гъбички, презимуват в почвата и с помощта на насекомите през лятото попадат върху гроздовете.
Следователно, на човек е достатъчно да види това естествено движение, за да се постарае да съхрани и възпроизведе целия този процес в своя полза. Намесата на човек се състои в това, че узрялото грозде се намачква, с което се подпомага и ускорява процеса на ферментация на кожицата на гроздето върху сока, а след това се оставя в кацата за завършване на процеса на ферментация. По този начин се получава разлагане на захарите (глюкоза и фруктоза) на етилов спирт и газ, съпроводена с отделяне на голямо количество топлина. Процесът на превръщане на гроздовете от едно състояние в друго, водещ до ферментация на ширата, може да се разглежда като магическо действие, сътворено с помощта на някаква свръхестествена сила. Във връзка с това, винаги се е смятало, че виното има божествен произход.
Според преданието, в Египет лозата е донесена от Озирис, в Гърция и Рим - Дионисий и Бакхус, в Армения - Ной, в Кипър - Сатурн, в Испания - полубогът Херион. Едно от най-често срещаните жертвоприношения за боговете било жертвеното изливане на вино върху жертвата, която ще бъде принесена на бога. Ако липсвала жертва, виното се изливало на земята или в огъня. За гърците виното е обект на култ, емблема на цивилизацията. В Атика мачкането на виното през декември е било празник; на Дионисий се принася в жертва младо вино; през февруари започвали празниците на цветята - през това време се пробвало виното от последния гроздобер и след това, в началото на март, започвали големите Дионисиеви празници, съпровождани от драматични представления. Римляните, почитащи Бакхус, които в Гърция бил богът на виното, но често бъркан с Дионисий, ценяли виното още повече от гърците. То било приготвяно съгласно църковните правила. Всяка година свещеникът определял ден, в който трябвало да започне събирането на гроздето, а също така и ден, когато може да се пие новото вино.
И винаги тази 'божествена напитка', естествено при умерена употреба, се изявявала и със своите лечебни свойства.
Най-обширно за физиологичните и лечебни свойства на виното е писал Хипократ, опирайки се на приемането му при различни заболявания и противопоказания в някои от случаите. 'Виното - казвал той, - е приспособено по един удивителен начин към организма на човек, както на здравия така и на болния'. Гален наблягал на хранителните и тонизиращи свойства на виното. Целсий в своето съчинение 'De re medicine' пък дава рецепти за лечение с вино. Според мнението на знаменития Луи Пастьор, 'виното с пълно право може да се смята са най-здравословната и чиста напитка'.
Много често се спори, дали системното пиене на вино, дори и с лечебна цел не води до алкохолизъм. Но нали още древния лекар и философ Парацелс е казал, че само мярката определя едно вещество дари е полезно или вредно. Нека последваме съвета на мъдреца и да бъдем здрави.
Изброявайки подобни мнения за виното може да се състави обемиста книга, но в какво точно се състои тайната на целителното въздействие на виното върху организма на човек? Какво е това вино и от какво се състои?
Кисел вкус му придават органичните киселини, които възбуждат апетита и играят важна роля в обмяната на веществата. Богат и разнообразен минерален състав на виното: 24 микроелемента, в това число магнезий, цинк, рубидий, флуор, титан и други. А ролята на калия и фосфора в нервните процеси, минералния обмен и бионерегетиката е трудно да бъде преувеличена. Витамин С почти не се съдържа във виното, той винаги се разрушава при приготвянето му, но затова пък има много витамин Р, помагащ на организма да усвоява и натрупва аскорбинова киселина. Между другото, червените вина са много по-богати на полезни вещества, отколкото белите. Във виното има захар - глюкоза и фруктоза. Полизахаридните пектинови вещества помагат на организма да се освобождава от вредните съединения, в частност от радиоактивния стронций, а дъбилните вещества на гроздето и виното действат като радиопротектори. Двуокисът на водорода, с които е наситено шампанското, възбужда дихателния център и стимулира кръвообращението, разширявайки съдовете на мозъка.
И така, ние виждаме богатото съдържание на полезни вещества, но има още едно - бор. Етиловият спирт в сухите вина е от 9 до 14%, а в десертните и тежките - до 20%. Между другото, не всички знаят, че алкохолът е естествен продукт на обмяната на веществата, в кръвта и тъканите в тялото на абсолютно трезвия човек той е от 30 до 60 мг/л. Не всичко в алкохола е лошо, в неголеми дози той намалява стреса. Максималната доза е определена именно на база количеството на съдържащия се спирт. Ако виното се употребява с мярка, то ползата често превишава вредата. С тази цел съвременната медицина прилага енотерапията (винолечение). Лекарите знаят, че виното понякога може да замени силнодействащите лекарства, предизвикващи нежелание реакции при болния.
